На въпроса доколко лекарите и медицинските сестри са се интересували от здравната култура и начина на живот на своите пациенти се получиха следните резултати. В „значителна степен” – 16.5%, в по-малка степен” – 29.3% и „не се интересуват” са отговорите на 54.2% от анкетираните. Периодът на болничния престой има и здравно-възпитателното си значение. Да повлияе позитивно върху здравната култура и поведение на пациентите.
РЕЗУЛТАТИ
В тази насока интерес представлява въпросът доколко по време на хоспитализацията пациентите са получили от медицинския персонал нова информация и убеждения за здравето си. Значителен процент от тях отговарят, че не са получили такава информация/33.4%/, само една четвърт от пациентите са получили такава в известна степен /25,5%/. А достатъчна информация са получили 41.1%. Към момента на изписването пациентите са получили от лекуващия лекар подробни обяснения и указания на 56% от тях. Частични – на 25.2% и не са дадени такива на 18.8% от анкетираните. Данните показват, че твърде голяма част от пациентите имат дефицит на здравна информация свързана с предстоящия им живот и здравно поведение . Оказва се, освен това, че почти при всички случаи не са предоставяни печатни материали за промоция на здравето.
На въпроса „Информацията, която получавате от медицинския персонал се отнася за:?” При 72.6% от анкетираните тя е свързана с лечението. Такъв резултат е приемлив от гледна точка на тежестта на състоянието, заради което той е хоспитализиран. При 22.4% информацията е свързана и с профилактика на усложненията. И само при 5% от случаите е имало информация за първична профилактика , общо укрепващи здравето предписания. Тези данни говорят, че все още болницата не е място за промоция на здравето, а само за лечение.
На въпроса „Поднасяната информация дали е конкретна съобразно Вашите потребности” – 52.7% от пациентите отговарят с „да”, 35.2% – „отчасти” и при 12.1% от пациентите отговорът е „не”. В тази връзка трябва да се търсят подходи и стимули за качествена здравна информация за пациентите в болницата.
- Здравната информираност на пациента е недостатъчна като цяло и по отношение на конкретното заболяване.
- Източниците на здравна информация са преди всичко медиците и в малка степен медицинските специалисти, от където пациента получава необходимата информация.
- Информацията, която получават пациентите от медицинския персонал е не съвсем достатъчна и конкретно ориентирана към потребностите на пациента.
- Интересът на медицинските специалисти към здравната култура на пациента е недостатъчна (54 % въобще не се интересуват.
- Здравното поведение на пациентите, представено от някои ежедневни навици показва нездравословен стил).
- Липса на указания и информация за пациентите, техните семейства и близки относно режима и поведението им след изписване с оглед закрепване и подобряване на тяхното състояние.
- Недостатъчна информация и липса на обратна връзка между лечебно заведение и пациенти.